Разлях се в пустинята на сълзите
Разлях се…
Ей там… в пустинята на сълзите…
Разлях се…
И болеше от мъките. Болеше от мечтите.
Изгубих се…
По горещия пясък аз вървях…
Убиваше ме. С топлината си.
А аз… стъпквах по греховете... отгоре им. Крещях.
Много ли беше? Попита ме ти…
А отговорът ми бе: Забрави.
И тръгнах пак натам. Един оазис ме зовеше. Мечти.
А в душата ми… половината сърце се разсече...
И омразата се обади... сякаш искаше да ме докосне...
Знаеше болките ми до дъно, пропити в нощта.
Просто искаше за бога… да спаси моята душа…
И лутане безспирно имаше. И кървави очи пламтяха.
Грехове на луди ме преследваха… Къде ли са сега? Нима умряха?
Ще седя ей тука… в пустинята на сълзите…
и ще чакам дъжд… да ми отмие очите!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
