О,днеска есента е разлютена
дойде нахъсана от яд ...и зла,
подгони "хубавото" със остена.
И побесня над нашите села.
Изгони Слънцето и топлината
и като луда със камшика заплющя.
Изгони багрите и на гората,
на облаците нещо закрещя!
И люто се разсърди и заплака,
заля ни със студената вода.
Страхотна е и мамата си трака
и като страх в душите ни се вля!
Онези дни от лятото ги няма
и света по риза оголя!
Земята затъжи с тъга голяма,
за всичко туй виновница е тя!
23.10.2010г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados