23 ago 2007, 22:49
Размиха ми се детските години
Размиха ми се детските години
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
© Камелия Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Не се сърди , човече.Браво , Ками,бисер си паписала, бисерен стих.С обич.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
