Размиха ми се детските години
Размиха ми се детските години
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
Събирам зъбките от детство наранено.
(Аз дете да бъда просто не можах).
Скачах на въже. Надскачвах се със времето.
Плитките ми се разплитаха. За страх.
И после се прегънах като мъничко паляче.
През сълзите си, хлипайки, се смях.
Паднах върху плочките, разчупени от скачане.
Разсърдих се на всички. От игра.
И както малките стрелки, рисувани с боички,
размиха ми се детските години.
Пораснах. Ала още не обичам.
Сърдита съм. Сега от минало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Ангелова Все права защищены
