11 jul 2009, 17:06

Разминаване

591 0 1

Имах чувството, че си някъде наблизо.
По телефона чух гласа.
Той беше същият, но образът, уви,
се размиваше в моята глава.
Опитах се да си представя
косата, очите или пък носа,
но после си помислих...
От тогава много време мина
и навярно ще сгреша,
по-важното е, че ти не бързаш
да разгадаеш моята душа.
Навярно искаш лесно
да получиш от живота радостта.
От нашето отдавнашно приятелство
остана само бледа сянка.
Аз разбрах защо тъй лесно
се разминахме във вселената на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чакаме овации,ИдИ...първо от ръкопляскащите мила,после от нас,нали сме тъпи същества и бутащи се в навалицата...
    За стиха ли? Ами не ми хареса.Особено не добре описаните асоциаци на припомнянето на всички части по главата очи коса,очи,нос...та ако е хремав
    Абе с две думи не ми се прихваща хрема
    Не ми замириса на поезия.Аз искам да ме докосне нещо.Виж ако автора си направи труда да го "очовечи"мога да се върна и и да аплодирам

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...