11.07.2009 г., 17:06

Разминаване

590 0 1

Имах чувството, че си някъде наблизо.
По телефона чух гласа.
Той беше същият, но образът, уви,
се размиваше в моята глава.
Опитах се да си представя
косата, очите или пък носа,
но после си помислих...
От тогава много време мина
и навярно ще сгреша,
по-важното е, че ти не бързаш
да разгадаеш моята душа.
Навярно искаш лесно
да получиш от живота радостта.
От нашето отдавнашно приятелство
остана само бледа сянка.
Аз разбрах защо тъй лесно
се разминахме във вселената на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чакаме овации,ИдИ...първо от ръкопляскащите мила,после от нас,нали сме тъпи същества и бутащи се в навалицата...
    За стиха ли? Ами не ми хареса.Особено не добре описаните асоциаци на припомнянето на всички части по главата очи коса,очи,нос...та ако е хремав
    Абе с две думи не ми се прихваща хрема
    Не ми замириса на поезия.Аз искам да ме докосне нещо.Виж ако автора си направи труда да го "очовечи"мога да се върна и и да аплодирам

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...