Разминаване

11.07.2009 г., 17:06 ч.

Поезия » Любовна

446 0 1

Имах чувството, че си някъде наблизо.
По телефона чух гласа.
Той беше същият, но образът, уви,
се размиваше в моята глава.
Опитах се да си представя
косата, очите или пък носа,
но после си помислих...
От тогава много време мина
и навярно ще сгреша,
по-важното е, че ти не бързаш
да разгадаеш моята душа.
Навярно искаш лесно
да получиш от живота радостта.
От нашето отдавнашно приятелство
остана само бледа сянка.
Аз разбрах защо тъй лесно
се разминахме във вселената на любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vesi-lina (Веска Алексиева)

2009-07-11T21:41:23+03:00

Чакаме овации,ИдИ...първо от ръкопляскащите мила,после от нас,нали сме тъпи същества и бутащи се в навалицата...
За стиха ли? Ами не ми хареса.Особено не добре описаните асоциаци на припомнянето на всички части по главата очи коса,очи,нос...та ако е хремав
Абе с две думи не ми се прихваща хрема
Не ми замириса на поезия.Аз искам да ме докосне нещо.Виж ако автора си направи труда да го "очовечи"мога да се върна и и да аплодирам