12 feb 2008, 18:05

Разминаване 

  Poesía
1055 0 6
Удря камбаната - пет,
а при тебе сега май е четири...

Тоя звън бие дълго в душата ми,
а ти... ти дали го усети?

Не закусваш ли вече със мен
или залъкът някак горчи ти!
И щом даже не си с очила,
защо не ти виждам очите?

А ръцете - къде си ги скрил,
знаеш - аз от прегръдки живея!
А за твоята топла усмивка
да попитам дори и не смея...

Не, не става така... разбери -
да те търся и все да те няма!
Май нарочно се криеш - не знам...
Не разбирам аз тази промяна.

И защо е изстинала чашата?!
Колко пъти притоплих ти чая!!!
Не е честно! Защо си заспал?
Да го изхвърля ли вече, не зная...

Боже, колко е простичко всичко,
а изобщо не схванах в началото...
За нашето разминаване,
ей виновникът там е - махалото!

То отброява минутите
(и няколко хиляди километри),
които са между нас.
                                     Тук е пет.
А при тебе сега май е четири...

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??