Feb 12, 2008, 6:05 PM

Разминаване

Poetry

1.2K 0 6

Удря камбаната - пет,
а при тебе сега май е четири...

Тоя звън бие дълго в душата ми,
а ти... ти дали го усети?

Не закусваш ли вече със мен
или залъкът някак горчи ти!
И щом даже не си с очила,
защо не ти виждам очите?

А ръцете - къде си ги скрил,
знаеш - аз от прегръдки живея!
А за твоята топла усмивка
да попитам дори и не смея...

Не, не става така... разбери -
да те търся и все да те няма!
Май нарочно се криеш - не знам...
Не разбирам аз тази промяна.

И защо е изстинала чашата?!
Колко пъти притоплих ти чая!!!
Не е честно! Защо си заспал?
Да го изхвърля ли вече, не зная...

Боже, колко е простичко всичко,
а изобщо не схванах в началото...
За нашето разминаване,
ей виновникът там е - махалото!

То отброява минутите
(и няколко хиляди километри),
които са между нас.
Тук е пет.
А при тебе сега май е четири...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisi.7.7 (Силвена Петкова)

много силно ме разтърси, браво наистина не е лесно от разстояние

2008-03-10T02:12:30+02:00
Queen_of_Dreamland (Наталия)

Тъжно и все пак прекрасно! Поздрав!

2008-03-08T19:20:21+02:00
катебате (Екатерина Банска)

При мен,със сигурност,стана пет,щом прочетох стиха ти!

2008-02-28T18:04:35+02:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Заслужено 6 + .Поздравявам те искрено

2008-02-13T23:44:31+02:00
lips_of_angels (Ем)

!!!!Разплака ме...май защото напълно те разбрах!!Поздрав!

2008-02-12T21:36:36+02:00