Разминаване

Poesía » De amor

819 0 1

Очите ми не са огледала...

Защо се търсиш, отразен във тях?

Обичах те - безумна съм била

да крия сълзи в изумруден смях.

Ръцете ми не са като лиани,

извити в задушаващ реверанс.

Аз никого не моля да остане

и нямам вяра в следващия шанс.

Защото знам - той ражда се тогава,

когато порив гасне изтерзан.

И винаги така се разминават

отчаяни сълзи и светъл блян...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

koli4a (Никола Апостолов)

Не си напориста в любовта,Даниела!Даваш го по-скромно и затова:
"И винаги така се разминават
отчаяни сълзи и светъл блян..."
Хубаво ти е стихото!Поздрави!
Привет от мен!

2012-10-31T19:11:49+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9