Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани,
извити в задушаващ реверанс.
Аз никого не моля да остане
и нямам вяра в следващия шанс.
Защото знам - той ражда се тогава,
когато порив гасне изтерзан.
И винаги така се разминават
отчаяни сълзи и светъл блян...
© Даниела Борисова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
