31 окт. 2012 г., 12:55

Разминаване

825 0 1

 Очите ми не са огледала...

Защо се търсиш, отразен във тях?

Обичах те - безумна съм била

да крия сълзи в изумруден смях.

Ръцете ми не са като лиани,

извити в задушаващ реверанс.

Аз никого не моля да остане

и нямам вяра в следващия шанс.

Защото знам - той ражда се тогава,

когато порив гасне изтерзан.

И винаги така се разминават

отчаяни сълзи и светъл блян...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си напориста в любовта,Даниела!Даваш го по-скромно и затова:
    "И винаги така се разминават
    отчаяни сълзи и светъл блян..."
    Хубаво ти е стихото!Поздрави!
    Привет от мен!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....