31 окт. 2012 г., 12:55

Разминаване

827 0 1

 Очите ми не са огледала...

Защо се търсиш, отразен във тях?

Обичах те - безумна съм била

да крия сълзи в изумруден смях.

Ръцете ми не са като лиани,

извити в задушаващ реверанс.

Аз никого не моля да остане

и нямам вяра в следващия шанс.

Защото знам - той ражда се тогава,

когато порив гасне изтерзан.

И винаги така се разминават

отчаяни сълзи и светъл блян...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си напориста в любовта,Даниела!Даваш го по-скромно и затова:
    "И винаги така се разминават
    отчаяни сълзи и светъл блян..."
    Хубаво ти е стихото!Поздрави!
    Привет от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...