Осем бе часът, създаващ еуфория.

Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.

Десет нощи аз не спах.

На единадесетата си обещах.

Дванадесет души имаше около теб.

Тринадесет е на късме.

Пристъпих уверено напред, предполагам леко блед.

Усмихна ми се дяволито и каза ми "Здравей".

"Приятно ми е," ти отвърна "но дойде и моят ред".

"Чакай!" аз промълвих и ужким на творец, спретнах от списание ветрило, създаващо ветрец.

Получих благодарност и осени ме идея да напиша този стих.

Поседнах, описвайки щрих след щрих.

И така с писалка в ръка, наблюдавах как отлита самолетът заедно с мечтаната жена.