12 июн. 2018 г., 23:22

Разминаване

597 0 0

Осем бе часът, създаващ еуфория.

Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.

Десет нощи аз не спах.

На единадесетата си обещах.

Дванадесет души имаше около теб.

Тринадесет е на късме.

Пристъпих уверено напред, предполагам леко блед.

Усмихна ми се дяволито и каза ми "Здравей".

"Приятно ми е," ти отвърна "но дойде и моят ред".

"Чакай!" аз промълвих и ужким на творец, спретнах от списание ветрило, създаващо ветрец.

Получих благодарност и осени ме идея да напиша този стих.

Поседнах, описвайки щрих след щрих.

И така с писалка в ръка, наблюдавах как отлита самолетът заедно с мечтаната жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Violet Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...