Разминаване

Осем бе часът, създаващ еуфория.

Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.

Десет нощи аз не спах.

На единадесетата си обещах.

Дванадесет души имаше около теб.

Тринадесет е на късме.

Пристъпих уверено напред, предполагам леко блед.

Усмихна ми се дяволито и каза ми "Здравей".

"Приятно ми е," ти отвърна "но дойде и моят ред".

"Чакай!" аз промълвих и ужким на творец, спретнах от списание ветрило, създаващо ветрец.

Получих благодарност и осени ме идея да напиша този стих.

Поседнах, описвайки щрих след щрих.

И така с писалка в ръка, наблюдавах как отлита самолетът заедно с мечтаната жена.