Пристигнах, а защо го няма?
Допускам, този път съм подранила...
Ще чакам седнала до тази дама,
която на пейката от студа се е свила.
...
Повече от час навярно мина?
А и, нали съм шматка, си забравих телефона...
Дамата премръзнала отдавна си замина...
Със ситни стъпки за пореден път обикалям перона...
Очите ми неволно се свеждат към земята,
погледът от заскрежена роза е привлечен...
Eдва не я настъпих, лежеше ми в краката...
Разбрах... той бил е тук, но вече е далече...
© Дарена Todos los derechos reservados
знай
Специален рейс съм чакал на студа,
да мине и последната кола,
та накрая,
ща не ща,
разходка дълга
съм си правил до дома.
Но т я
не бива
за таз неволя смешна на хайвана
да узнава