29 ene 2011, 20:21

Разминаване 

  Poesía » Filosófica
861 1 1


Пристигнах, а защо го няма?

Допускам, този път съм подранила...

Ще чакам седнала до тази дама,

която на пейката от студа се е свила.

...

Повече от час навярно мина?

А и, нали съм шматка, си забравих телефона...

Дамата премръзнала отдавна си замина...

Със ситни стъпки за пореден път обикалям перона...

Очите ми неволно се свеждат към земята,

погледът от заскрежена роза е привлечен...

Eдва не я настъпих, лежеше ми в краката...

Разбрах... той бил е тук, но вече е далече...

 

© Дарена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не си единствената шматка,
    знай
    Специален рейс съм чакал на студа,
    да мине и последната кола,
    та накрая,
    ща не ща,
    разходка дълга
    съм си правил до дома.
    Но т я
    не бива
    за таз неволя смешна на хайвана
    да узнава
Propuestas
: ??:??