29 янв. 2011 г., 20:21

Разминаване

1.2K 1 1


Пристигнах, а защо го няма?

Допускам, този път съм подранила...

Ще чакам седнала до тази дама,

която на пейката от студа се е свила.

...

Повече от час навярно мина?

А и, нали съм шматка, си забравих телефона...

Дамата премръзнала отдавна си замина...

Със ситни стъпки за пореден път обикалям перона...

Очите ми неволно се свеждат към земята,

погледът от заскрежена роза е привлечен...

Eдва не я настъпих, лежеше ми в краката...

Разбрах... той бил е тук, но вече е далече...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не си единствената шматка,
    знай
    Специален рейс съм чакал на студа,
    да мине и последната кола,
    та накрая,
    ща не ща,
    разходка дълга
    съм си правил до дома.
    Но т я
    не бива
    за таз неволя смешна на хайвана
    да узнава

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...