11 may 2017, 14:21  

Разминаване

  Poesía » Otra
735 6 25

От толкоз думи -- прости, сложни 

ни е съставена речта, 

а понякога, е невъзможно 

да ти проникнат в мисълта...

 

Не искат даже, да те разберат -- 

своето, ти обясняват -- 

от мирогледа свой, слова редят, 

с тежки думи - нараняват!...

 

Шанс за обяснение, не дават 

и неспирно ти нареждат -- 

предубеждения се настаняват, 

бързо чувствата увреждат!

 

Сякаш буря словесен ураган,

заливащ помисли добри - 

и невъзможно е да си разбран, 

щом не искат да чуят, дори!

 

Защо речта, има я -- тогава?

Да пробождат думи, сърцето?

Не са ли чути, са просто плява 

и отрова са за битието!

 

Хората, защо се разминават 

и приемат сложно да живеят?

Защо, просто не се уважават -- 

различното мнение, да приемат?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роби! Радвам се, че се отби и го оценяваш!....Не ме притесняват тези неща, аз наистина искам да знам причината, ако не е грешка....Желая ти хубава вечер!
  • Още един хубав твой стих, който е минал, докато ме нямаше...Чудесен стих!..
    .А за ниската оценка не се притеснявай, Пепи!..Вероятно е просто грешка...Кой нормален читател би поставил ниска оценка на такава творба?!...
  • Благодаря ви, Боби, Марго, Руми, Силве за взетото отношение!Приятен ден ви желая!
    Бих желала да разбера, след толкова максимални оценки, кой е дал ниската оценка, нека се обоснове моля, за да разбера къде съм сбъркала ...Възможно е и да е грешка, разбира се!.....Не се обиждам, просто искам да знам причината.
  • Познато усещане!
  • Пепи, задаваш толкова "човешки" въпроси и съответно пораждаш размисли!
    А думите, те са като нож с две остриета...
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...