От толкоз думи -- прости, сложни
ни е съставена речта,
а понякога, е невъзможно
да ти проникнат в мисълта...
Не искат даже, да те разберат --
своето, ти обясняват --
от мирогледа свой, слова редят,
с тежки думи - нараняват!...
Шанс за обяснение, не дават
и неспирно ти нареждат --
предубеждения се настаняват,
бързо чувствата увреждат!
Сякаш буря словесен ураган,
заливащ помисли добри -
и невъзможно е да си разбран,
щом не искат да чуят, дори!
Защо речта, има я -- тогава?
Да пробождат думи, сърцето?
Не са ли чути, са просто плява
и отрова са за битието!
Хората, защо се разминават
и приемат сложно да живеят?
Защо, просто не се уважават --
различното мнение, да приемат?
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados