11.05.2017 г., 14:21  

Разминаване

730 6 25

От толкоз думи -- прости, сложни 

ни е съставена речта, 

а понякога, е невъзможно 

да ти проникнат в мисълта...

 

Не искат даже, да те разберат -- 

своето, ти обясняват -- 

от мирогледа свой, слова редят, 

с тежки думи - нараняват!...

 

Шанс за обяснение, не дават 

и неспирно ти нареждат -- 

предубеждения се настаняват, 

бързо чувствата увреждат!

 

Сякаш буря словесен ураган,

заливащ помисли добри - 

и невъзможно е да си разбран, 

щом не искат да чуят, дори!

 

Защо речта, има я -- тогава?

Да пробождат думи, сърцето?

Не са ли чути, са просто плява 

и отрова са за битието!

 

Хората, защо се разминават 

и приемат сложно да живеят?

Защо, просто не се уважават -- 

различното мнение, да приемат?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Роби! Радвам се, че се отби и го оценяваш!....Не ме притесняват тези неща, аз наистина искам да знам причината, ако не е грешка....Желая ти хубава вечер!
  • Още един хубав твой стих, който е минал, докато ме нямаше...Чудесен стих!..
    .А за ниската оценка не се притеснявай, Пепи!..Вероятно е просто грешка...Кой нормален читател би поставил ниска оценка на такава творба?!...
  • Благодаря ви, Боби, Марго, Руми, Силве за взетото отношение!Приятен ден ви желая!
    Бих желала да разбера, след толкова максимални оценки, кой е дал ниската оценка, нека се обоснове моля, за да разбера къде съм сбъркала ...Възможно е и да е грешка, разбира се!.....Не се обиждам, просто искам да знам причината.
  • Познато усещане!
  • Пепи, задаваш толкова "човешки" въпроси и съответно пораждаш размисли!
    А думите, те са като нож с две остриета...
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...