16 jun 2005, 16:15

Размисли

  Poesía
1.3K 0 1

   Много приятели срещаш.
   Как си тръгват!
   Как се връщат!
   Минават,
   оставят спомени ,
   красиви и тъжни моменти.
   Срещи и раздели -
   от това се състои животът.
   Раздаваш, взимаш.
   Даваш сок на нечие дърво ,
   после пак нанякъде отиваш.
   Днес си тук ,
   утре вече надалеч .
   И безброй очаквания,
   мисли, разсъждения
   пренасяш с себе си навред.
   Менят се, всичко се мени.
   Времето е като птица и лети ,
   лети...
   Спомените, те остават
   скрити, непокътнати,
   от хилядите пътешествия
   заглъхнали.
   И едно сърце, ако го имаш
   наи-ценно е да можеш да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...