16 июн. 2005 г., 16:15

Размисли

Поэзия

1.3K 0 1

   Много приятели срещаш.
   Как си тръгват!
   Как се връщат!
   Минават,
   оставят спомени ,
   красиви и тъжни моменти.
   Срещи и раздели -
   от това се състои животът.
   Раздаваш, взимаш.
   Даваш сок на нечие дърво ,
   после пак нанякъде отиваш.
   Днес си тук ,
   утре вече надалеч .
   И безброй очаквания,
   мисли, разсъждения
   пренасяш с себе си навред.
   Менят се, всичко се мени.
   Времето е като птица и лети ,
   лети...
   Спомените, те остават
   скрити, непокътнати,
   от хилядите пътешествия
   заглъхнали.
   И едно сърце, ако го имаш
   наи-ценно е да можеш да обичаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬