16 июн. 2005 г., 16:15

Размисли

1.3K 0 1

   Много приятели срещаш.
   Как си тръгват!
   Как се връщат!
   Минават,
   оставят спомени ,
   красиви и тъжни моменти.
   Срещи и раздели -
   от това се състои животът.
   Раздаваш, взимаш.
   Даваш сок на нечие дърво ,
   после пак нанякъде отиваш.
   Днес си тук ,
   утре вече надалеч .
   И безброй очаквания,
   мисли, разсъждения
   пренасяш с себе си навред.
   Менят се, всичко се мени.
   Времето е като птица и лети ,
   лети...
   Спомените, те остават
   скрити, непокътнати,
   от хилядите пътешествия
   заглъхнали.
   И едно сърце, ако го имаш
   наи-ценно е да можеш да обичаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...