Jun 16, 2005, 4:15 PM

Размисли

  Poetry
1.3K 0 1

   Много приятели срещаш.
   Как си тръгват!
   Как се връщат!
   Минават,
   оставят спомени ,
   красиви и тъжни моменти.
   Срещи и раздели -
   от това се състои животът.
   Раздаваш, взимаш.
   Даваш сок на нечие дърво ,
   после пак нанякъде отиваш.
   Днес си тук ,
   утре вече надалеч .
   И безброй очаквания,
   мисли, разсъждения
   пренасяш с себе си навред.
   Менят се, всичко се мени.
   Времето е като птица и лети ,
   лети...
   Спомените, те остават
   скрити, непокътнати,
   от хилядите пътешествия
   заглъхнали.
   И едно сърце, ако го имаш
   наи-ценно е да можеш да обичаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...