аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
6 jul 2008, 16:46

Размисли 

  Poesía » Otra
668 0 16

Дървото с въздишка отрони

листата си и оголя...

Остана пусто и самотно

насред огромната гора...

 

 

Така и ние осиротяваме,

когато нашите деца

отлитнат да си търсят щастието

по необятната земя.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастливо е дървото дало плодове,
    и макар и оголяло,то живот е дало...
    Чудесен стих, поздрави!
  • Да, мила...много голяма истина...Прекрасно!
    С много обич!!!
  • Ани,не тъгувай.Спомни си-и ти така си тръгнала...
  • Така е...!
  • Не можем да ги спрем...Поздрав, Ани!
  • ...А майките минутите очакване
    нанизват на огърлица в безсъние.
    С молитви по посоката на щастието
    излитат птиците на майчините сълзи...

  • Дано намерят щастието си!
    Тогава и ние ще сме щастливи!
    Поздрав, Ани!
  • тъжно...за жалост...истина...
    с обич, Ани...липсваше ми...
  • Осиротяваме... може би... да... Но не ни ли повикат - няма страшно! Справят се! И нека им пожелаем лек път и успех... Така и ние ще сме щастливи... Прегръщам те!
  • така е с децата-- !!! тъжно, но искрено
  • Осиротяваме,но ги носим в сърцето...
    Нека са щастливи!
    Поздрав,Ани!
  • Сърцата им остават при нас завинаги,мила Ани!Чудесен стих!!!Прегръдки!!!
  • самотни оставаме наистина....
    дано обаче да са ни живи и здрави децата...и да имат късмет в живота!
    поздрави,Ани!!!
  • Така е, децата ни тръгват по пътищата далече от нас. Остава ни да очакваме завръщането им, както дървото очаква пролетта.
  • Така е Ани, но...
    Всеки върви по своя път!
  • Тъжно е, но за съжаление това е действителността...
    Прегръдка, Ани, радвам се, че си тук!
Propuestas
: ??:??