Patricia555 (Патрисия)
12 202
15 ene 2006, 13:04

Размисли 

  Poesía
1064 0 6

Защо ли винаги така боли,
щом някой друг те сочи с пръст
и макар да знаеш - прав си ти,
безмълвно носиш своя кръст.

Отчаяно се питам ден след ден -
порок ли е човечността?
Нима светът е по-студен,
това ли е реалността?

Дали пък хората в сегашно време
не сме чак толкова добри,
засипани от купища проблеми,
зависими от вещи и пари.

Нима във бясна надпревара,
във власт на алчност и игри,
изгубваме душите си на хора,
с които сме родени, с които сме били.

Мечтая винаги да сме добри
и да не сочим никой с пръст,
гледайки как той безмълвно,
с надежда носи своя кръст.

© Патрисия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • присъединявам се към Гергана
  • Благодаря Ви за милите думи!
  • няма нъжда от думи,има нужда от 15 по трибалната система
  • "Добродетелта няма да остане самотна, тя винаги ще има съратници"
    Конфуций
  • За Писателче - Нали и аз това се питам? За Гергана - радвам се че ти харесва и благодаря!
  • Браво!Златен стих!Запомни,че щом направиш добро то рано или късно ще ти се върне 6+ от мен и продължавай в същия дух!
Propuestas
: ??:??