Размисли
Защо ли винаги така боли,
щом някой друг те сочи с пръст
и макар да знаеш - прав си ти,
безмълвно носиш своя кръст.
Отчаяно се питам ден след ден -
порок ли е човечността?
Нима светът е по-студен,
това ли е реалността?
Дали пък хората в сегашно време
не сме чак толкова добри,
засипани от купища проблеми,
зависими от вещи и пари.
Нима във бясна надпревара,
във власт на алчност и игри,
изгубваме душите си на хора,
с които сме родени, с които сме били.
Мечтая винаги да сме добри
и да не сочим никой с пръст,
гледайки как той безмълвно,
с надежда носи своя кръст.
© Патрисия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
присъединявам се към Гергана
-
Благодаря Ви за милите думи!
-
няма нъжда от думи,има нужда от 15 по трибалната система
-
"Добродетелта няма да остане самотна, тя винаги ще има съратници"
Конфуций -
За Писателче - Нали и аз това се питам? За Гергана - радвам се че ти харесва и благодаря!
-
Браво!Златен стих!Запомни,че щом направиш добро то рано или късно ще ти се върне
6+ от мен и продължавай в същия дух!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
