Размисли
1.
Животът нито миг не спира
забързано,
задъхано търчи.
Един се ражда,
друг умира
и песен, песен
пак звучи.
Така е тук от памтивека
било,
на майката земя.
Да живееш не е леко.
Да умреш си е шега.
2.
Живеем,
а защо,
не питай.
Не се задава
"прост"
въпрос.
Пак нещо ми сълзят очите,
за философин
станах прост.
Така нанизва всеки дните
отпуснати от Господ-бог.
Той лута се и много пита,
залъгвайки се под предлог;
че всичко във живота има смисъл,
че Господ-Бог създал е нас
да пъплим
долу
в низините,
в небето да подхвъркваме
за някой час.
Че всеки има своя мисия,
задача,
цел
и цял живот,
макар и често да му писва,
за нея да се гърби като скот.
3.
Човек със нещо се залъгва,
със нещичко осмисля своя ден.
И би загинал много бързо
ако не беше с дарби надарен;
да се надява и мечтае,
да чака от умрял писмо,
и страх от нищо да не знае.
Каквото дойде,
е добре дошло.
Залъгвайки се, под предлог.
Нам Бог помага, Господ ... Бог
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Иванов Todos los derechos reservados
