7ънди (Александър Иванов)
20 19
5.10.2008 г., 11:14 ч.  

Размисли 

  Поезия » Гражданска
858 0 2

 

1. 
Животът нито миг не спира
забързано,
задъхано търчи.
Един се ражда,
друг умира
и песен, песен
пак звучи.

Така е тук от памтивека
било,
на майката земя.
Да живееш не е леко.
Да умреш си е шега.

2.
Живеем,
а защо,
не питай.
Не се задава
"прост"
въпрос.
Пак нещо ми сълзят очите,
за философин
станах прост.
Така нанизва всеки дните
отпуснати от Господ-бог.
Той лута се и много пита,
залъгвайки се под предлог;
че всичко във живота има смисъл,
че Господ-Бог създал е нас
да пъплим
долу
в низините,
в небето да подхвъркваме
за някой час.
Че всеки има своя мисия,
задача,
цел
и цял живот,
макар и често да му писва,
за нея да се гърби като скот.

3.
Човек със нещо се залъгва,
със нещичко осмисля своя ден.
И би загинал много бързо
ако не беше с дарби надарен;
да се надява и мечтае,
да чака от умрял писмо,
и страх от нищо да не знае.
Каквото дойде,
е добре дошло.

Залъгвайки се, под предлог.

Нам Бог помага,  Господ ... Бог

© Александър Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май трябва да съм много лоша,за да кажа,че рядко някой стих ме грабва истински...Този ми хареса много!Истина,обичайните въпроси,които си задаваме,и светлинка под формата на привлекателноотчайвщия образ на мечтите-ако не бяха те,да сме умрели?Поздравления,наистина!
  • Прекрасно е! Прекрасно човечно отношение и толкова много истина в няколко стиха. Възхитена съм!
Предложения
: ??:??