Размисли

Избледняха спомените,

като цветовете на едно младежко лято

и очертанията на отлитащото ято.

Повехнаха мечтите,

като дърво, прекършено от вятъра

и младостта с ролята на момиче в театъра.

Изтекоха годините,

като буйна вода към устието на реката

и пясъка между пръстите на ръката.

Разпиляха се надеждите,

като треските на лодка в окото на бурята

и глутница вълци, загубили дирята.

Обезсмислиха се думите,

като самотен вик за помощ в гората

и честността в битието на хората.