Размисли
963
0
0
Избледняха спомените,
като цветовете на едно младежко лято
и очертанията на отлитащото ято.
Повехнаха мечтите,
като дърво, прекършено от вятъра
и младостта с ролята на момиче в театъра.
Изтекоха годините,
като буйна вода към устието на реката
и пясъка между пръстите на ръката.
Разпиляха се надеждите,
като треските на лодка в окото на бурята
и глутница вълци, загубили дирята.
Обезсмислиха се думите,
като самотен вик за помощ в гората
и честността в битието на хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Найденова Всички права запазени
