12 jun 2006, 23:37

Размисли и страсти

Poesía

975 0 3

Пустотата изпълва моята душа.
Знам какво ще я запълни сега.
Храна, храна, храна, храна! :)
Искам аз да ям всичко, веднага!

Пустотата нахлува в моя стомах...
В хладилника ми има гаден грах?!
Искам да ям, а няма манджа вкусна.
Как можах закуската да я пропусна?!

Така ми се яде, направо се побърквам!
За стотен път хладилника пребърквам,
а гладът неуморно в мен напира,
желанието за ядене и то не спира.

Спазвам си най-строга диета
Торти, сладоледи, шоколади и парфета.
Искам да ям... Да, искам да ям!!!
Какво ли ми се хапва, обаче, не знам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

deyana (Деяна)

Страхотно е! Браво!

2006-06-23T11:42:40+03:00
kirra-ss (Александра Георгиева)

на мен ми се ядът палачинки с сладко от ягоди,портокалов сок,а за десерт китаиски ягоди

2006-06-15T23:05:21+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Ей,Коле,чудно е стихчето!

2006-06-13T19:06:05+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0