През погледа на любовницата
Красива, малка, честна и добра,
сама на празника ще бъда пак,
фатална Валентинка без крила,
среднощен прелез за семеен влак.
Обсебена от теб, без сън живея,
зареждаш ме със бурните си нощи,
влудяваш ме, когато си със Нея,
ревнувам те, че си обвързан още.
Празнуваш с мен, празнуваш с Нея,
животът ти е двоен празник,
под две завивки, с две слънца се грееш,
все зъзнеш в роля на нещастник.
Живея в сянката на твоето сърце
и пулсът съм на тайните ти мисли,
копнея да си мой, с едно лице
и да празнувам с тебе истински.
Следва
© Ивон Todos los derechos reservados