Размисли на един полудел
Хей, чш, ш,ш, алоууу, спинкате ли още?!
Спинкайте, спинкайте, живи сте, нощ е!
Бех изчезнал за известно време,
вече се върнах по-луд, не ми дреме.
Вервате на рИкламите, господа, изглежда,
на който не иде ума силно се навежда.
Навежда се, ама никак не се срамува,
някак си се гордее, нали белегува.
Белегува, пИчели, от чужбина пазарува,
в чужбина почива,на него любезно слугуват,
там остават парите му, не го интересува.
Там било чисто морето, брега също,
тука боклука на пътя си хвърля чевръсто.
Не го интересува какво се случва с България,
кара си кола направена в Бавария.
Направо откачам все повече, хорааа,
скубя си косата рядка, който е "луд няма умора".
Уж се грижат там горе за нашето здраве,
а пък ни тровят, мрем като дребнички мраве.
Уж за наука, господа господари, давате мило и драго,
а в парламента се хулите учудващо здраво?!
Културата за хората била страшно важна,
ако платена е, за тях направо е гадна.
Че аз луд съм на всички е ясно,
май на вас усмирителни ризи ще ви отиват прекрасно.
Ще ви отиват и раирани дрехи в затвора,
нооо и там ще ги храни народа , бе хора.
Луд съм бил а, данъци плащам редовно,
някой да ми е купил кола, дом, питам най- сИриозно?!
Прекалих, стига, кой ли ме чува, баста,
под закрила на закона съм, ала сам ще се фрасна!
Хей, хей, хей, ако не бъда жестоко наказан
пак ще върна, от поп съм помазан...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
