23 jun 2006, 9:23

Размисли на един потенциален...

1.6K 0 9

Летенето във въздуха е
може би приятно,
целува те ветрецът, леко хладен,
а мислите се реят в необятното,
неподредени при свободното ти падане.
Какъв ли ред да имат мислите,
когато във душата ти е хаос;
какви ли оправдания измисляш си,
че падането ти не е нахалост?
Секунди трае полетът надолу,
а целият живот е на екрана ти,
лети с безумно силна скорост,
дорде не спре в купчината от камъни.
И спира...
Филмът свърши.
Отново светлината плисва се.
Разбягват се и зрителите с ужас,
а само ти отгоре кискаш се,
далече от проблемите, парите,
далече от приятели лъжовни.
Сега си ти единствен зрител
и да се смееш вече можеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...