изречена (Мая Попова)
325 6799
Jun 23, 2006, 9:23 AM

Размисли на един потенциален... 

  Poetry » Phylosophy
1322 0 9

Летенето във въздуха е
може би приятно,
целува те ветрецът, леко хладен,
а мислите се реят в необятното,
неподредени при свободното ти падане.
Какъв ли ред да имат мислите,
когато във душата ти е хаос;
какви ли оправдания измисляш си,
че падането ти не е нахалост?
Секунди трае полетът надолу,
а целият живот е на екрана ти,
лети с безумно силна скорост,
дорде не спре в купчината от камъни.
И спира...
Филмът свърши.
Отново светлината плисва се.
Разбягват се и зрителите с ужас,
а само ти отгоре кискаш се,
далече от проблемите, парите,
далече от приятели лъжовни.
Сега си ти единствен зрител
и да се смееш вече можеш.

© Мая Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??