1 dic 2009, 2:39

Размисли при изгрева

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Над хълма слънцето изгрява
със жълт и златен цвят.
Под него облакът лазурен
разсейва портокален свят.

Земята все върти, върти се.
Звездите са на своя пост.
Светът тъй приказно велик е...
Но само тоз, що Бог го е създал.

А по земята – хилави къщурки.
Студенина и мрак се шири там.
И злобата мъчително живурка
във сивия и вял човешки ден.

И ден за ден, минута за минута
тече животът, ние се меним.
Родихме се, живеем, ще умремe.
И пита се защо ли е това?

Защо живеем, щом ще да умремe?
Защо се мъчим зарад тоз живот?
Защо е всичко, щом му идва краят
и после никога не ще започне пак?

Да, никога! Това е толкоз страшно.
Затуй не мислим нивга за това.
И, как и да живеем, ще умремe…
Тогава по-добре – добре.

Живей тъй, както ти се нрави.
Не ти харесва ли – мени.
Цената няма никакво значение.
Живей добре или умри!

Във край на краищата ще умремe.
Животът тежък ли е - знай,
че няма смисъл да се мъчиш.
Борба – победа или край.

Ако в борбата ти сполучиш  -
изцяло промениш света,
то знай – поне ще има смисъл
това, че ти си се родил.

Ако ли паднеш, то тогава
ще дойде край на теглила
и няма вече да се мъчиш.
Борба – победа или смърт.

6 февруари 1982 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...