Dec 1, 2009, 2:39 AM

Размисли при изгрева 

  Poetry » Other
1101 0 0
Над хълма слънцето изгрява
със жълт и златен цвят.
Под него облакът лазурен
разсейва портокален свят.
Земята все върти, върти се.
Звездите са на своя пост.
Светът тъй приказно велик е...
Но само тоз, що Бог го е създал.
А по земята – хилави къщурки.
Студенина и мрак се шири там.
И злобата мъчително живурка
във сивия и вял човешки ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Атанасов All rights reserved.

Random works
: ??:??