Размисли в чаша ментов чай

24 nov 2016, 15:40

Poesía » Verso libre

1736 4 5

Ментов чай

с лъжичка вдъхновение

от болка.

Предвкусвам лъжата

на любовта ти....

виждам през маските

на хората....

чертая крива

по устните на бъдещето.

Ръцете ми са студени,

самотни и бели,

като Луната....

Танцувам сама

на первази

от лед,

когато се отчупи парче

ще полетя

Към спасението или

Тъмнината....

Автор: Моникa Валерѝ

дата:24/11/2016 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Luna13 (Моника Стойчева)

2016-11-28T15:57:16+02:00

Благодаря, ви дами!
Tita_Marello (Тита)

2016-11-25T01:17:09+02:00

Ментата е символ на лечението, на спасението...аз вярвам, че лирическата ще открие светлината!
Буда я е открил в страданието. А след болката, идва щастието, както след нощта - деня. Хареса ми!
Веси_Еси (Еси)

2016-11-24T21:39:01+02:00

Хубави размисли! Хареса ми!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-11-24T21:38:56+02:00

Ако знаем колко е хлъзгав терена и крачка няма да направим! Любов, любов, но много боли! Харесах!
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2016-11-24T18:55:52+02:00

Хлъзгав терен е любовта. Но осъзнаването на собственото място е част от равновесието.
Харесах, поздрав!