Размисли в чаша ментов чай

Поезия » Свободен стих

2.2K 4 5

Ментов чай

с лъжичка вдъхновение

от болка.

Предвкусвам лъжата

на любовта ти....

виждам през маските

на хората....

чертая крива

по устните на бъдещето.

Ръцете ми са студени,

самотни и бели,

като Луната....

Танцувам сама

на первази

от лед,

когато се отчупи парче

ще полетя

Към спасението или

Тъмнината....

Автор: Моникa Валерѝ

дата:24/11/2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря, ви дами!

2016-11-28T15:57:16+02:00
Tita_Marello (Тита)

Ментата е символ на лечението, на спасението...аз вярвам, че лирическата ще открие светлината!
Буда я е открил в страданието. А след болката, идва щастието, както след нощта - деня. Хареса ми!

2016-11-25T01:17:09+02:00
Веси_Еси (Еси)

Хубави размисли! Хареса ми!

2016-11-24T21:39:01+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Ако знаем колко е хлъзгав терена и крачка няма да направим! Любов, любов, но много боли! Харесах!

2016-11-24T21:38:56+02:00
nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Хлъзгав терен е любовта. Но осъзнаването на собственото място е част от равновесието.
Харесах, поздрав!

2016-11-24T18:55:52+02:00