11 nov 2007, 10:37

Размисъл 

  Poesía
709 0 5
Понякога си мисля, че е късно...
Понякога потъвам в самота.
Понякога, когато се откъсна
от делничната сива пустота,
посядам вечер, скрита под върбата
и плача за несбъднати мечти!
И тогава ми разказа тя, самата,
за своите горчиви дни...
Бързо спомените оживяват,
блесва силна, ярка светлина,
в пъстри тонове се оцветяват
черти на истинска жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??