Когато хлад в душите ни задуха,
една сълза солена към света ни връща
и кара ни да се замисляме и търсим
къде, какво пропуснахме да свършим.
Когато злоба в живота ни докосва,
тежи в душата, болка е - боли.
Тогава проумяваме до колко
ний близко сме до Бога и дали
доброто още в нас живее
и къпе се душата ни в любов,
или забързани във сиво ежедневие
пропускаме моменти на мечти, добро!
Тогава тъжна и сама душата плаче,
подслон си търси, любеща ръка,
която да я стопли, приласкае
и капка нежност в миг да завещае.
Дали от болката, или от самотата
ний чувстваме се зрънце от света
и миг замисляме се в тъмнината,
че живота ни е просто щракване с ръка.
И миг след миг, и ден след ден,
животът бавно си тече и никой
тази истина не може с лекота да изрече,
след нас остава само спомена за стореното битие.
Та за това - да ставаме с усмивка на уста,
да поздравим с целувка нежна Слънцето,
със лъч в очите да докосваме Зората
и с чиста обич да поглеждаме деня сияен,
защото с времето доброто ще остане -
така животът ни с любов ще засияе!
© Недка Коеджикова Todos los derechos reservados