Недка (Недка Коеджикова)
7 29
25.03.2007 г., 13:23 ч.

Размисъл 

  Поезия
1166 0 6

Когато хлад в душите ни задуха,
една сълза солена към света ни връща
и кара ни да се замисляме и търсим
къде, какво пропуснахме да свършим.

Когато злоба в живота ни докосва,
тежи в душата, болка е - боли.
Тогава проумяваме до колко
ний близко сме до Бога и дали
доброто още в нас живее
и къпе се душата ни в любов,
или забързани във сиво ежедневие
пропускаме моменти на мечти, добро!

Тогава тъжна и сама душата плаче,
подслон си търси, любеща ръка,
която да я стопли, приласкае
и капка нежност в миг да завещае.

Дали от болката, или от самотата
ний чувстваме се зрънце от света
и миг замисляме се в тъмнината,
че живота ни е просто щракване с ръка.

И миг след миг, и ден след ден,
животът бавно си тече и никой
тази истина не може с лекота да изрече,
след нас остава само спомена за стореното битие.

Та за това - да ставаме с усмивка на уста,
да поздравим с целувка нежна Слънцето,
със лъч в очите  да докосваме Зората
и с чиста обич да поглеждаме деня сияен,
защото с времето доброто ще остане -
така животът ни с любов ще засияе!

© Недка Коеджикова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??