Размисъл

vessyzeissler (Веси)
14 36

7 abr 2009, 22:32

Poesía » Filosófica

808 0 1

РАЗМИСЪЛ

Огледах се наоколо,

не те видях!

Потръпнах от умора.

При стария фонтан се спрях,

около мен - тълпа от хора.

Деца играят,

весел смях

долита и замира.

Нима е сън, дали е грях:

да искам миналото да е живо?

Пролет идва.

Цъфти липата...

Отново листопад.

Година мина и цветята

осмислят вечния ни кръговрат.

И там - картината,

отново жива:

море от спомени, усмивки и мечти.

Живот красив, аз те живея:

такъв, какъвто си!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anahid (Анахид Чальовска)

2009-04-08T00:33:58+03:00

Много свеж стих. Финалът ми хареса особено. Нека го живеем настина такъв, какъвто е! Поздрави