РАЗМИСЪЛ
Огледах се наоколо,
не те видях!
Потръпнах от умора.
При стария фонтан се спрях,
около мен - тълпа от хора.
Деца играят,
весел смях
долита и замира.
Нима е сън, дали е грях:
да искам миналото да е живо?
Пролет идва.
Цъфти липата...
Отново листопад.
Година мина и цветята
осмислят вечния ни кръговрат.
И там - картината,
отново жива:
море от спомени, усмивки и мечти.
Живот красив, аз те живея:
такъв, какъвто си!
© Веси All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
