Размисъл
РАЗМИСЪЛ
Огледах се наоколо,
не те видях!
Потръпнах от умора.
При стария фонтан се спрях,
около мен - тълпа от хора.
Деца играят,
весел смях
долита и замира.
Нима е сън, дали е грях:
да искам миналото да е живо?
Пролет идва.
Цъфти липата...
Отново листопад.
Година мина и цветята
осмислят вечния ни кръговрат.
И там - картината,
отново жива:
море от спомени, усмивки и мечти.
Живот красив, аз те живея:
такъв, какъвто си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Всички права запазени
