Размисъл

vessyzeissler (Веси)
14 36

7.04.2009 г., 22:32 ч.

Поезия » Философска

885 0 1

РАЗМИСЪЛ

Огледах се наоколо,

не те видях!

Потръпнах от умора.

При стария фонтан се спрях,

около мен - тълпа от хора.

Деца играят,

весел смях

долита и замира.

Нима е сън, дали е грях:

да искам миналото да е живо?

Пролет идва.

Цъфти липата...

Отново листопад.

Година мина и цветята

осмислят вечния ни кръговрат.

И там - картината,

отново жива:

море от спомени, усмивки и мечти.

Живот красив, аз те живея:

такъв, какъвто си!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anahid (Анахид Чальовска)

2009-04-08T00:33:58+03:00

Много свеж стих. Финалът ми хареса особено. Нека го живеем настина такъв, какъвто е! Поздрави