Размисъл с Дякона
Ти, Дяконе, навярно си разбрал,
че Божиите правила са нереални,
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата!
Навярно и страха у свития народ
разбрал си, щом в не една колиба
и паланка ти донесе вест...
И тихо говори... и... пламенно
какво е робство, род, Родина
дълг, любов, борба и чест...
Е! Надеждата им на плещи понесе.
Къде ти беше, Дяконе, умът -
страхливият остава си страхлив до края!
Каква ти свята свобода?!
По старому светът се управлява
от предатели...
От кръста до бесилото и днес
повтарят се словата ти извечни, че
времето е в нас... ала наистина ли сме?!
Във времето те помним с този ден почернен.
Не искам и да мисля, че си се предал,
защото ти е стигнало до гуша -
народ затънал до уши във кал...
Все още вярвам, че сина си уча
да бъде горд, че тук се е родил,
че има смисъл българин да се нарича...
Не моля прошка, а живот и сили
да доживея туй,
което ти мечтаеше да видиш -
така единствено бесилото ще има смисъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Златева Todos los derechos reservados
