Размисъл с Дякона

19.02.2008 г., 22:12 ч.

Поезия » Гражданска

1107 1 3

Ти, Дяконе, навярно си разбрал,
че Божиите правила са нереални,
щом хвърли расото!
За свята свобода пищова грабна!
И камата!
Навярно и страха у свития народ
разбрал си, щом в не една колиба
и паланка ти донесе вест...
И тихо говори... и... пламенно
какво е робство, род, Родина
дълг, любов, борба и чест...
Е! Надеждата им на плещи понесе.
Къде ти беше, Дяконе, умът -
страхливият остава си страхлив до края!
Каква ти свята свобода?!
По старому светът се управлява
от предатели...
От кръста до бесилото и днес
повтарят се словата ти извечни, че
времето е в нас... ала наистина ли сме?!
Във времето те помним с този ден почернен.

Не искам и да мисля, че си се предал,
защото ти е стигнало до гуша -
народ затънал до уши във кал...
Все още вярвам, че сина си уча
да бъде горд, че тук се е родил,

че има смисъл българин да се нарича...
Не моля прошка, а живот и сили
да доживея туй,
което ти мечтаеше да видиш -
така единствено бесилото ще има смисъл.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

HAVA (Мая Златева)

2008-02-22T10:48:53+02:00

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ГО ПРОЧЕЛИ!
Довереница (Дочка Василева)

2008-02-19T23:25:58+02:00

"Не моля прошка, а живот и сили
да доживея туй,
което ти мечтаеше да видиш -
така единствено бесилото ще има смисъл."

Страхотно!!!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2008-02-19T22:38:25+02:00

По старому светът се управлява
от предатели...
.............
и
така единствено бесилото ще има смисъл.

!!!*

Поздрав за стиха!