19 sept 2019, 8:02

Размяна

  Poesía
852 1 5

Време е за размяна. 

Без излишен шум, 

под облачна ципа

парещите дихания утихват. 

Застиват стърнища

изорани от  жарещи плугове. 

Вдълбаната суша

брули замислени

за дъждовните им 

спомени листа. 

Време е, застъпва 

друг сезон за запасяване

с нови очаквания

и охлаждащи разочарования. 

Студът иска разрешение

за пълен достъп. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роси! Слънчево и вдъхновено да ти е, дори когато липсва слънце!
  • Малко по-малко нахлува новият сезон, но ми харесва! Впечатлена съм от ритъма, с който листата отлитат към забравата...Нека с тях опадат и помръкналите ни разочарования и останат само слънчевите вдъхновения, с които да си топлим шепите! Чудесен преход към есента, аплодисменти!
  • И аз съм така понякога
  • Студът си има своите качества, обаче се подготвям за лошо, за да се радвам повече на хубавото 😉
  • Малко по-черногледо, но ми хареса Студът не винаги е толкова лош.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...