19 sept 2019, 8:02

Размяна

  Poesía
860 1 5

Време е за размяна. 

Без излишен шум, 

под облачна ципа

парещите дихания утихват. 

Застиват стърнища

изорани от  жарещи плугове. 

Вдълбаната суша

брули замислени

за дъждовните им 

спомени листа. 

Време е, застъпва 

друг сезон за запасяване

с нови очаквания

и охлаждащи разочарования. 

Студът иска разрешение

за пълен достъп. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роси! Слънчево и вдъхновено да ти е, дори когато липсва слънце!
  • Малко по-малко нахлува новият сезон, но ми харесва! Впечатлена съм от ритъма, с който листата отлитат към забравата...Нека с тях опадат и помръкналите ни разочарования и останат само слънчевите вдъхновения, с които да си топлим шепите! Чудесен преход към есента, аплодисменти!
  • И аз съм така понякога
  • Студът си има своите качества, обаче се подготвям за лошо, за да се радвам повече на хубавото 😉
  • Малко по-черногледо, но ми хареса Студът не винаги е толкова лош.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...