3 sept 2006, 20:05

Разни лицемери

  Poesía
1.9K 0 7
Хора без маниери,
разни лицемери
заобикалят ме.
Приятели аз нямам.
Сега го осъзнавам.
Всички искат нещо.
Вземат го, а после?
Разбирам, че в живота ми
са само гости.
Хотел за хората аз станах,
но хотела затваря днес врати.
Почасово стаи не давам.
Ако искаш се oстанови,
ако не те устройва
просто си иди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "oстанови" e "установи",но нищо.Стихотворението е хубаво.
  • Благодаря и на теб Маги
  • Браво, Кари и на мен ми хареса...а колкото до анонимките не се ядосвай...Злобните оценки не накърняват красотата на стиха ти...
  • Вероника радвам се,че ти харесва.
    Гергана благодаря за думите ти.
    Аз нямам нужда от думи за успокоение.
    И аз получих много 2-ки незнам заслужени или не,но без коментари, което ме дразни.
  • Това е най-великото стихче за днес! Много е категорично. Аз не мога така да отсека - затварям вратите...Браво! Браво!Ако това би те успокоило, на мен абсолютно НА ВСЕКИ стих(хубав или лош)винаги ми поставят 2-ка.В сайта има всякакви хора - и нормални, и откачени, и надути...Това означава само, че ти завижда и злобее, че си 100 пъти по-добра от него.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....