10 may 2006, 22:38

Разни мераци... 

  Poesía
741 0 10
Край един дълбок поток
беше седнал "стар жабок"
със зелени очила
и с провиснала лула.
Срещу него, във водата,
млада рибка се премята,
смее се и се закача;
- Чичо, ти защо не скачаш?
- Ех, ти, палаво момиче,
кой игрите не обича,
но съм стар и уморен,
а водата е студена...
Тъй жабока отговаря...

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • развеселих се*

    поздрав!
  • Вярно, че по гръб не пада
    нивга опитната котка,
    все едно дали е млада,
    стара, дива или кротка,
    но понякога така
    чака милваща ръка
    и постига свойта цел...
    Ход изпитан и умел!
  • Ще се кача, то се знае,
    щом сърцето заиграе!
    Но дали от таз ограда
    няма някой да пострада,
    че понявга за награда
    грубичко от там се пада.
  • хахаха сладури...много готино Кети и Ангел ..продължете !!!!
  • Като всеки котарак
    пълен съм и аз с мерак,
    но от нокти ме е страх,
    силата им осъзнах,
    затова не сторвам грях,
    че ще стана май за смях.
  • ...после взима куп подправки,
    плюс салата за загрявка,
    ала пустата му скара
    се превръща в нощен бар,
    а пък рибката игрива
    във видение красиво...
    Хайде стига, че така
    мога май да изрека
    куп безсмислици, нали...
    Чак, че да те заболи,
    я глава, я нещо друго...
  • Някой ден ще чета тези стихчета на моите дечица! Страхотни са!
  • Весело и закачливо стихче! Разсмя ме! Поздравче!
  • Страхотно е!
  • много е свежо, но ми изглежда недовършено? чакам продължение
Propuestas
: ??:??