Весан (Ангел Веселинов) Весан (Ангел Веселинов)
7 529
10 may 2006, 22:38

Разни мераци...

  Poesía
885 0 10
Край един дълбок поток
беше седнал "стар жабок"
със зелени очила
и с провиснала лула.
Срещу него, във водата,
млада рибка се премята,
смее се и се закача;
- Чичо, ти защо не скачаш?
- Ех, ти, палаво момиче,
кой игрите не обича,
но съм стар и уморен,
а водата е студена...
Тъй жабока отговаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    развеселих се*

    поздрав!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Вярно, че по гръб не пада
    нивга опитната котка,
    все едно дали е млада,
    стара, дива или кротка,
    но понякога така
    чака милваща ръка
    и постига свойта цел...
    Ход изпитан и умел!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Ще се кача, то се знае,
    щом сърцето заиграе!
    Но дали от таз ограда
    няма някой да пострада,
    че понявга за награда
    грубичко от там се пада.
  • gera (Гера Гера)
    gera (Гера Гера)
    хахаха сладури...много готино Кети и Ангел ..продължете !!!!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Като всеки котарак
    пълен съм и аз с мерак,
    но от нокти ме е страх,
    силата им осъзнах,
    затова не сторвам грях,
    че ще стана май за смях.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0