20 nov 2014, 18:52

Разнолика

  Poesía
1.8K 1 27

                                                                         "И какво, че понякога върху трънчета стъпя,
                                                                              наш'та ретро любов няма нужда от думи"
                                                                                               rossie (Росица Сертова)

 

                                                                                                         ... на Сергей  :)

 

 

Tази наша любов... може би малко ретро,
невъзможна и трудна, неразбрана дори,
връхлетяла внезапно, като гръм от небето,
като болест опасна, нелечима почти...

 

Със която умираш триста пъти на ден,
и по триста се раждаш - сладка болка, или
трънче остро забито във петичката - не,
а дълбоко в сърцето, но поддържа те жив...

 

Тя е тази, която не умее да проси,      
няма нужда от грим и натруфени фрази,
като стрък детелина на ревера си носиш
и с цената на всичко я закриляш, и пазиш.

 

Точно тази любов, безпощадна и хищна,
знае кротко да мърка и да гали със лапки.
Вулканична и страстна, разнолика и пищна,
лудост, горест, съдба и живителна капка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разнолика лудост, това е любовта!
    Чудесно си я описала!
    Поздравления!
  • Благодаря на всички!
  • "...като стрък детелина на ревера си носиш
    и с цената на всичко я закриляш, и пазиш."
    Хареса ми това сравнение- напомни ми за капризната роза на Малкия принц, която сладко го измъчва, но въпреки това той дава всичко за нея и я пази като съкровище.
    Богато и добре оформено е стихотворението ти, затова те поздравявам!
  • Прекрасна любов обвита в поеэия...
  • Браво!Истинско и силно!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...