Разнолика
"И какво, че понякога върху трънчета стъпя,
наш'та ретро любов няма нужда от думи"
rossie (Росица Сертова)
... на Сергей :)
Tази наша любов... може би малко ретро,
невъзможна и трудна, неразбрана дори,
връхлетяла внезапно, като гръм от небето,
като болест опасна, нелечима почти...
Със която умираш триста пъти на ден,
и по триста се раждаш - сладка болка, или
трънче остро забито във петичката - не,
а дълбоко в сърцето, но поддържа те жив...
Тя е тази, която не умее да проси,
няма нужда от грим и натруфени фрази,
като стрък детелина на ревера си носиш
и с цената на всичко я закриляш, и пазиш.
Точно тази любов, безпощадна и хищна,
знае кротко да мърка и да гали със лапки.
Вулканична и страстна, разнолика и пищна,
лудост, горест, съдба и живителна капка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
